Д-р Антония Джерова е специалист акушер-гинеколог в София с над 25 години клиничен опит. Завършва медицина в Медицински университет – София и по-късно придобива специалност по акушерство и гинекология. Професионалният ѝ фокус е върху проследяване на нормална и рискова бременност, амбулаторни онкопрофилактични гинекологични прегледи, ултразвукова диагностика и съвременно лечение на гинекологични заболявания. Развива самостоятелна практика в София и е член на Българската асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията.
Д-р Джерова, какво показват Вашите наблюдения – имат ли българските жени културата да се грижат за своето репродуктивно здраве или по-скоро чакат нещата да се влошат?
Определено има положителна промяна. Жените все повече се интересуват от продукти за интимна хигиена – гелове за измиване, вагинални пробиотици, продукти с лактобацили. Преди 10–15 години това беше немислимо. Днес пазарът се разраства и хората са много по-информирани.
Що се отнася до профилактичните прегледи – зависи от поколението. По-възрастните жени, особено тези над 50–60 години, рядко идват на преглед. Много зависи и къде живеят – дали имат лесен достъп до гинеколог. За разлика от тях, жените под 50 години вече идват ежегодно. Те знаят, че трябва да правят цитонамазки и са информирани за човешкия папиломен вирус (HPV).
Какво представлява HPV и защо е толкова важен?
Последните наблюдения показват, че HPV тестът е по-смислен метод за скрининг от цитонамазката. По статистика цитонамазката пропуска всяка втора патология и не винаги „улавя“ проблема навреме.
HPV е полово предаван вирус. Презервативът осигурява защита само до около 70%. Останалите 30% не могат да бъдат предотвратени, което прави редовните изследвания изключително важни.
Има планирана програма на Министерството на здравеопазването за самовземане на проба за HPV в домашни условия, но към момента тя все още не е стартирала ефективно.
Има и програма за ваксинация срещу HPV…
Да. Съществуват безплатни ваксини, осигурени от Министерството – както за момичета, така и за момчета. Тази година за първи път програмата включва и момчетата. Ваксината се нарича Гардазил 9 и предпазва от 9 високорискови щама на вируса.
Момичетата и момчетата се ваксинират до 13–14-годишна възраст с две дози. Родителите трябва да се обърнат към личния лекар или педиатъра, който поръчва ваксините. Те са напълно безплатни, ваксината не е болезнена и няма сериозни странични ефекти.
Защо е важна ваксинацията и при момчетата?
HPV при мъжете също може да доведе до сериозни заболявания – рак на пениса, ануса и гърлото. Това не е „женски“ вирус, затова ваксинацията е важна и за двата пола.
Важно е да се подчертае, че ваксината срещу HPV не е експериментална, както беше тази срещу COVID. Тя е утвърдена и с доказана ефективност.
А младите момичета правят ли редовни прегледи?
Да, и това е впечатляващо. Все повече момичета на 19–20 години настояват за цитонамазка, въпреки че по учебник все още е рано. Истината е, че възрастта, на която се диагностицират онкологични заболявания, намалява – както ракът на гърдата, така и ракът на маточната шийка. Затова ранната диагностика е от решаващо значение.
На каква възраст трябва да бъде първият гинекологичен преглед?
Зависи от това кога момичето започне полов живот. В България има групи, при които това става много рано – понякога още на 12–13 години. Средно обаче българката започва активен полов живот около 16–17 години.
Прави впечатление, че днес момичетата активно търсят профилактични прегледи – както от притеснение, така и от желание да се погрижат за здравето си. Майките очевидно започват да говорят по-рано с дъщерите си по тези теми.
А в училищата има ли адекватно полово образование?
Почти няма. Съществуват различни програми, но здравословните теми често остават на заден план, което е притеснително.
Забелязвате ли по-ранно полово съзряване при момичетата?
Да. Средната възраст за първа менструация вече е 11–12 години, а има и случаи на 9–10 години. Най-вероятната причина е храната – хормоните в месото, млякото и хранителните добавки. Тези случаи се наблюдават основно в детско-юношеската гинекология.
Води ли по-ранното съзряване до по-ранно изчерпване на яйчниковия резерв?
Нямаме категорични данни за такава връзка. Изчерпването на яйчниковия резерв обаче е реален проблем, който днес откриваме по-рано благодарение на съвременните лабораторни методи. Има жени, при които резервът започва да намалява още на 27–30 години, докато други имат редовна менструация до 55–56-годишна възраст.
Кои са най-честите проблеми при пациентките във Вашата практика?
Най-често се среща липсата на овулация, която води до нередовен цикъл или менструация няколко пъти месечно. Причините са различни – хормонален дисбаланс, проблеми с теглото, щитовидна жлеза или пролактин. Провеждат се изследвания и наблюдение, а при нужда пациентките се насочват към репродуктивни специалисти.
Може ли да се подобри качеството на яйцеклетките?
Когато жената желае дете и се установи намаляващ яйчников резерв, хранителните добавки могат да помогнат. Репродуктивните центрове постигат добри резултати с витамини и добавки, които действат на клетъчно ниво – както при жени, така и при мъже.
Българките започват ли да мислят по-късно за деца?
Да. В момента най-младата ми пациентка е на 23 години, а повечето са над 35. Образованите жени първо завършват, изграждат кариера и след това планират деца – обикновено около 30–35 години.
Когато завършвах медицина през 1997 г., в учебниците съществуваше терминът „възрастна първескиня“ за жена над 30 години. Днес това понятие е напълно остаряло – жените раждат спокойно и след 30, дори след 40 години.
А как стоят нещата при жените над 50 години, които искат деца?
Има пациентки на 51–52 години, които стават майки чрез донорски програми. Най-често търсят възможности в чужбина, обикновено в Украйна, където тези процедури са законово регламентирани. Те са изключително мотивирани, влагат много средства и усилия, но щастието им е огромно.
В България също съществуват донорски програми, но пътят до тях е дълъг и административно натоварен, което често действа демотивиращо.
Наблюдавате ли ръст на определени здравословни състояния?
Да – инсулиновата резистентност е изключително често срещана. В повечето случаи тя е свързана с наднормено тегло, а не с генетика.
Какви са рисковете при инсулинова резистентност?
Трудности при забременяване, липса на овулация и повишен риск от диабет тип 2. С времето панкреасът се изчерпва, което прави контрола на това състояние изключително важен.
Опасни ли са прекалените силови тренировки при жените?
Да. Те могат да доведат до спиране на менструацията, инконтиненция и смъкване на тазовите органи. Балансът в спорта е ключов, особено след раждания и в по-напреднала възраст.
Какъв е Вашият подход при двойки с репродуктивни затруднения?
Започва се с базови изследвания – микробиология и цитонамазка. При проблеми или неуспешни опити за забременяване над шест месеца двойките се насочват към специализирани репродуктивни центрове, където в последните години има сериозен напредък и отлични специалисти.
https://fertilaid.bg/dr-antonia-djerova-interview/