Д-р Веселин Даскалов – Очен лекар София

Д-р Веселин Даскалов Приема и оперира пациенти в МЦ “Пентаграм2012″ и Специализирана очна болница (СОБАЛ) “Пентаграм”

Професионална биография

Дипломира се като лекар през 1987г. в Медицинска Академия, гр.София
Специалист по очни болести от 1990г.
Две години работи като научен сътрудник в УМБАЛ „Царица Йоанна”, София.
От 1992 г. e асистент към Катедрата по офталмология в УМБАЛ „Александровска”, в Kлиниката по Очни травми и витреоретинална хирургия.
От 1999 г. е главен асистент в същата катедра.
В МБАЛ „Токуда Болница София” е от самото начало, ръководи Отделението по офталмология до март 2012.
В момента консултира и оперира пациенти в новия МЦ „Пентаграм 2012” София.
Специализирал е в:
-Moorfields Eye Hospital, London, UK;
-Klinik fuer Augenheilkunde, Universitaetsklinikum Regensburg, Germany;
-Chibanishi-General Hospital, Kanegasaku Matsudo city, Japan.
Член е на:
– Българското  Дружество по офталмология.
-ESCRS- European Society of Cataract and Refractive Surgeons
-AAO– American Academy of Ophthalmology
-EVRS– European VitreoRetinal Society
Носител на награда на името на д-р Дъбов за най-добър млад офталмолог на 1999г.

Лекарската му практика на специалист обхваща пълния спектър диагностика и лечение на очните заболявания. Ежедневната му работа на офталмохирург включва оперативно лечение на катаракта, глаукома, отлепване на ретината, очни травми, диабетна ретинопатия, заболявания на макулата, както и трансплантации на роговица /кератопластика/, рефрактивна лазерна хирургия и детска офталмолохирургия.

Опит за портрет
Неговото хоби е да оперира. Малкото свободно време е за семейството и приятелите. Има дъщеря и син. Обича както да слуша музика, така и да танцува; както да работи в градината, така и да се излежава на морския бряг; както историята, така и модерните технологии.

Има удивителна памет за здравословните проблеми на многото си пациенти. Прави около 3000 операции годишно. Успеваемостт- успеваемост, Астигматизм- астигматизъм; Дебелината на роговицата за рефрактивна хирургия трябва да бъде повече от 500.

Пословичен е с добрата организация на работа в отделението по Отделението по офталмология, което оглавяваше, в Токуда Болница  до 01.05.2012г. София, а сега също и на новото си място – МЦ “Пентаграм2012″ и в СОБАЛ “Пентаграм”, които също оглавява. Умее да създава и ръководи екип. Пациентите го наричат “Вълшебникът”. Има слава освен на водещ и на най-бързия офталмохирург в страната.
Роден е на 12.11.1961 г. в Ботевград. Зодия Скорпион.

От 2013 година към МЦ “Пентаграм2012″ и в СОБАЛ “Пентаграм” има изградена Специализирана Очна Болница – “Пентаграм”, болницата работи по всички клинични пътеки в областта на офталмологията. МЦ “Пентаграм2012″ и СОБАЛ “Пентаграм” работят по договор с НЗОК. МЦ “Пентаграм2012″ е снабден с най-новия ексимерен лазер за корекция на късогледство, далекогледство и астигматизъм Mel-90 на фирмата Zeiss.

Ако  образите са замъглени, ако цветовете са недостатъчно ярки и контрастни, ако очилата вече не помагат, ако слънцето ви заслепява, ако нощем зрението ви е непълноценно или виждате кръгове около светлините, възможно е да имате катаракта.
Катарактата е основна причина за загуба на зрението при хора над 55 годишна възраст.
Днес премахването на катарактата е сравнително лесно, а някои пациенти след операцията се радват на зрение по-добро  от това, което са имали на младини.
Най-често я наричаме перде. Древните гърци пък са сравнявали това замъгляване на иначе прозрачната леща с водопад.  Катарактата не е ципа, която може да се обели, не може да се види с просто око, не предизвиква дискомфорт, болка, сълзене или зачервяване на окото. Промените в зрението настъпват постепенно и в началото дори не будят тревога. Влошаването продължава месеци или дори години.
Катарактата може да бъде вродена, може да бъде причинена от травма, диабет или продължителна употреба на някои лекарства, като стероиди, например. Много хора с късогледство развиват катаракта в млада възраст. Най-често, обаче, катарактата е част от естествения процес на стареене. Подобно на побелелите коси, катарактата не е  заболяване и при различните хора се появява на различна възраст.
Няма лекарства или диета, които биха повлияли нейното развитие. Единственият изход  е тя да бъде отстранена и на нейно място да бъде поставена изкуствена леща. Единственият път, по който може да се извърши това и така да се предотврати загубата на зрението,е оперативният път.

Офталмологът е единствено компетентен да реши кога катарактата да бъде оперирана.

Вече не е необходимо да се чака катарактата да „узрее”. Никога не сте „прекалено възрастни” за операция, както и никога не сте „прекалено възрастни” за да се наслаждавате на добро зрение!
Имплантът /изкуствената леща/ с която хирургът заменя собствената „мътна” леща е постоянен. За разлика от контактните лещи, той не се сваля, не изисква почистване и  не дразни окото.
Имплантите са различни и кой от тях ви „подхожда” най-много, става ясно след серия от изследвания на очите Ви и компютърно изчисление, извършени от  офталмолог. Тези импланти наричаме интраокуларни лещи.

Сигурно си задавате въпроса: имат ли  алтернатива интраокуларните лещи?

Преди те да бъдат изобретени, лекарите препоръчваха очила или контактни лещи след операцията. Но очилата трябваше да бъдат много дебели / „Кока – бутилка” очила /, за да наподобят възможностите на естествената леща. Това се оказа неудачно решение на проблема – освен неудобството, което причиняват, зрението не е достатъчно добро с тях. Интраокуларните лещи бяха изобретени за да се справят с този проблем.

Интраокуларните лещи са два вида – сгъваеми и несгъваеми. Те са направени от здрав пластичен материал. Усъвършенстването му  доведе до създаването на меките лещи, които се прегъват на две. Това пък направи възможно въвеждането им през по-малък отвор на окото, което, естествено, е за предпочитане – малкият разрез зараства по-бързо от големия.

Ex Obscuris Lux /От тъмнината – светлина/

Катаракталната хирургия  е микрохирургия –тя има четитири акцента: микроскоп, микроскопичен разрез, технология с претенциозното име факоемулсификация и изкуствена леща. В опитни ръце, усложненията се свеждат до минимум.

Операцията за имплантиране на  леща обикновено се извършва със съвременни апарати, наречени факоемулсификатори, под местна анестезия/капкова/: пациентът е буден, но не усеща болка. В някои случаи се предпочита общата анестезия /пациентът спи /.
Операцията се състои в направата на много малък разрез в окото/<2.5 мм./, през който се въвежда инструмент с дебелина на връхче на химикалка. Този инструмент разбива и премахва помътнялата леща. След отстраняването на лещата, през същия миниатюрен разрез в окото се имплантира меката, сгъваема вътреочната леща, която сама се разгъва и заема постоянната си позиция в капсулния сак.

Добрата новина е, че новото поколение изкуствени лещи могат да Ви помогнат да виждате добре и наблизо, и надалече, без помощта на очила или бифокални контактни лещи, т.е. допълнително да бъдат коригирани някои аномалии на очите Ви като астигматизъм, късогледство и далекогледство.

Трите основни видове лещи, с които се работи са:

Монофокални лещи – те имат една точка за фокусиране и предоставят добро зрение за далече.  Тези лещи, обаче, не премахват нуждата както от носене на очила за виждане наблизо/четене, работа с компютър/, така и от корекция на  съществуващ астигматизъм.

Мултифокални лещи –  с тях, след операцията, ще виждате еднакво добре наблизо и надалече без очила.

Лещи, коригиращи астигматизъм – след поставянето им, обаче, мнозинството от пациентите все още се налата да носят очила за дейности като четене и работа с компютър. Тези лещи, обикновено, са с вградени UV филтър и жълт филтър срещу опасната синя светлина. Това е важно, защото с отстраняване на естествената леща по време на операция от катаракта, окото се лишава от своя естествен защитен филтър. Сините лъчи са част от спектъра на дневната светлина, но се съдържат и в изкуствени светлинни източници, като халогенни и флуоресцентни лампи, студийни прожектори, солариумни лампи и др.

Подходящата за Вас леща зависи както от състоянието на очите Ви, така и от желанието Ви да бъдете изцяло независими от очила.

Катарактата може драстично да промени начина Ви на живот.
Само с една кратка процедура може да премахнете мъглата и да виждате добре нещата и хората, които обичате.
Веднъж премахната, катарактата не може да се появи отново. Възможно е, обаче, след време отново зрението Ви да се замъгли. Става дума за т.н. вторична катаракта. Третира се чрез кратка лазерна процедура.

Катаракталната хирургия има  успеваемост над  98 %.
Постоянните постижения и подобрения в технологиите и хирургичните инструменти позволяват процедурата да бъде изключително сигурна и надеждна.

Повечето хора се изненадват колко лесна, кратка и безболезнена процедура е операцията на катаракта.

Окото прилича на фотоапарат, в който роговицата и лещата представляват обектива, а ирисът е блендата му.
Цветът на очите се определя от цвета на ириса, който се вижда през прозрачната роговица.
Непосредствено зад зеницата е лещата. Тя фокусира светлината върху ретината/тънката покривка на дъното на окото/. Ретината е фотографската плака върху която се получава образа от обектива. При човека картината се обработва от мозъка.

Три неща са задължителни за добро зрение: 
-добро фокусиране / обикновено с помощта на очила/
-чиста леща
-здрава ретина

Названието на глаукомата идва от древногръцки / glaukos– светло-зелен /. Понякога, по време на глаукомен пристъп, цветът на зеницата може да стане жълто-зелен.

Глаукомата е  тежко заболяване. И много коварно. Една от най-честите причини за слепота. Предотвратяването на нейното прогресиране е предизвикателство за всяко общество.

В основата на глаукомата е нарушената регулация на вътреочното налягане. Повишението му определя всички нейни симптоми. Глаукомата е група от дегенеративни заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно  и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле.

В 2/3 от случаите това се дължи на увеличеното  вътреочно нялягане, а в 1/3 от случаите – на съдови промени. При липса на лечение, резултатът е частична или пълна слепота.

За всеки пациент същестува индивидуална норма за вътреочно налягане.

Нормално е това налягане, при което няма опасност от увреждане на зрителния нерв и зрителното поле.

Счита се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 22 mm Hg. В някои случаи, например, при вече изразено увреждане на зрителния нерв  или при някои състояния, като диабет и атеросклероза, вътреочното налягане трябва да е под 18 mm Hg и дори да се понижи в границите на 10-15 mm Hg. Така ще се избегне прогресирането на уврежданията от глаукомата.

Налягането  при глаукомата  се дължи на течност, която нормално се намира в окото, но в случаите на заболяване, тя не се оттича добре по една или друга причина.

Развитието на болестта зависи от начина на живот.

Лечението изисква педантизъм.

Честият лекарският контрол е задължителен.

Ако глаукомата се развива веднага или наскоро след раждането, говорим за „вродена” или „конгенитална” глаукома. В по-късна детска възраст различаваме „детска” или „юношеска” глаукома.

Най-разпространена е глаукомата след 35-годишна възраст, която не е свързана с други очни заболявания – т.н. „първична глаукома”. Ако заболяване се дължи на други очни болести като възпаления, промени в лещата, травми, тя се нарича „вторична глаукома”.
Наследствеността при глаукомата е 30 %. Ако сте над 45 и е налице един от следните рискови фактори: болен близък, късогледство, диабет, очна травма, употреба на кортизонови препарати, непременно посещавайте вашия офталмолог   един път годишно.  Глаукомата обикновено засяга и двете очи, възможно е те да са засегнати в различна степен.

Наричат я „тихият крадец” защото  може да открадне съвсем незабележимо 90% от зрението. Как е възможно ли? В задната част на окото се намира т.н. сляпо петно. На това място в ретината нервните влакна се събират за да формират зрителния нерв. Сляпото петно няма светлочувствителни клетки, но , благодарение способността на мозъка да „дорисува картината”,  ние я виждаме в нейната цялост.  Точно тези довършителни работи на  мозъка не ни позволяват  да забележим рано симптомите на глаукомата. През това време тя постепенно и неусетно поразява оптичния нерв.

Освен безсимптомно, глаукомата може да протече и с пристъпи на повишено вътреочно налягане: болки в съответното око, слепоочието и половината глава, притъмняване, намаление на зрението, цветни кръгове около лампата, гадене, повръщане.

Заболяване се диагностицира чрез:
-измерване на вътреочното налягане
-оглед на зрителния нерв с офталмоскоп
-изследване на зрителното поле /периметрия/
-оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл /гониоскопия/.
Глаукомата е лечима. Каквото и да е вашето вътреочно налягане, неговото намаляване и редовно измерване пречат на болестта да прогресира.
Различаваме два основни типа глаукома:
-Откритоъгълна: по-честата форма на глаукома, без предупредителни симптоми. Години наред може да не бъде диагностицирана. При тази форма структурата на дренажната система изглежда нормална, но течността не се оттчича адекватно по една или друга причина.
-Закритоъгълна /хронична/ глаукома: в тези случаи дренажната система е стеснена, а впоследствие – блокирана.
Уврежданията, които глаукомата предизвиква, са необратими, затова  дръжте вътреочното си налягане под контрол. В това е спасението. Редовно прилаганите медикаменти и хирургичното лечение също намаляват риска от слепота. Лечението с капки е първата и най-популярна стъпка. Някои от тях намаляват течността, произвеждана от окото, докато други подобряват оттичането й. Втората стъпка е лазерната терапия и хирургията.
Целта на лечението при глаукома е да се предотврати прогресирането на заболяването чрез:
-медикаменти под формата на капки и таблети
-лазерна терапия
-оперативно лечение – създава се втори дренажен канал или се поставя дренажен имплант за да се намали налягането.

Процедурата наречена лазерна трабекулопластика подобрява дренажа  при пациенти с откритоъгълна глаукома. При пациентите със закритоъгълна  глаукома се прилага т.н. лазерна иридотомия / нарича се така, защото се прави малък отвор в ириса /.

Операциите при глаукома възстановяват нормалните пътища за отток на вътреочната течност или намаляват нейната продукция.
Успеваемостт на антиглаукомните операции е 95 %.
Те не подобряват зрението, но го запазват до състоянието, в което е до момента на операцията.
При всяка оперативна интервенция има малък риск от усложнения като кръвоизливи, възпаление, потъмнение на лещата, силно намаляване на вътреочното налягане, но те са несравними с риска от необратима загуба на зрението.

Различават се три начина за хирургично лечение на глаукомата:

1.Трабекулектомия.
2.Хирургична иридектомия.
3.Циклотерапия – за намаляване на произвежданата в окото течност от цилиарното тяло директно,  чрез лазер или чрез криотерапия /замразяване/.

След фистулизиращите операции / трабекулектомия/, вътреочната течност се оттича през създадената фистула и причинява надигане на конюнктивата под горния клепач / филтрационна възглавничка/, което причинява дразнене. Трябва да се спазва хигиена и да се прилагат временно капки и мехлеми.
Оперативните методи за лечение на вродената глаукома при децата са  по-различни и са известни като гониотомия и трабекулотомия.

Развитието на вече диагностицираната глаукома зависи много и от начина ви на живот:
Избягвайте физическите и психически претоварвания.
Максималната разрешена тежест  е 10 килограма.
Каквото и да правите – четете, чертаете, шиете, не го правете с наведена глава и при лошо осветление.

Хранете се рационално, съответно на възрастта си, отдайте предпочитания на зеленчуците, рибата, плодовете, ограничете мазнините и захарта.
Спрете цигарите.
Осигурете си здрав сън.
Ако пътувате , не си забравяте капките!

Понякога зрението се влошава след операцията и остава така седмици, дори месеци, други пациенти казват, че никога преди не са виждали по-добре. Хирургичното лечение не във всички случаи е ключът към добрия изход на заболяването. Единствено офталмохирургът може да прецени кое натежава – вредата или ползата от оперативна намеса.        
——————————————————————–
Човешкото око възприема само малка част от електромагнитния спектър, само т.н. видима светлина. Чувствителността на окото е различна за различните дължини на вълните на светлината, т.е. за различните цветове. Окото възприема само обхвата между пурпурния (760nm) и виолетовия цвят (400nm), а най-добре се вижда зеления цвят (550nm).

Може би, но с помощта на рефрактивната хирургия. Понятието рефрактивната хирургия включва няколко различни и прецизни микрохирургически операции, благодарение на които ще се избавите от късогледството, астигматизима и далекогледството. Изкуството на рефрактивния хирург е не само във виртуозното извършване на операцията, но и в избора на най-подходящата за конкретния пациент технология.
Едва след като прегледа очите ви, хирургът преценява дали е възможно във вашия случай да се премине към рефрактивна хирургия. Изборът на процедура зависи от няколко фактора, като възраст, степен на рефрактивен дефект и начин на живот.
Технологията  LASIK позволява да се извърши корекция и на двете очи, като анатомията на роговицата не се нарушава. Тя е приложима при късогледство, далекогледство и астигмагизъм. Възстановяването след операцията е много бързо и още същия ден зрението е  пълноценно. Процедурата е безболезнена.
Epi-Lasik  е разновидност на LASIK.
LASIK with IntraLase  е най-съвършенния способ за корекция на рефрактивните нарушения. Възстановяването след процедурата също е най-бързо. Извършва се с фемтосекунден лазер.
Да започнем отначало:
Рефракция или пречупване е оптичен термин. Окото е  система от лещи. Всяка леща има т.н. фокусно разстояние – тоест разстоянието на което се формира точния образ при пречупване в нея на светлинни лъчи от безкрайно отдалечени предмети. Това е постоянна величина която зависи от радиуса на извивката на дадената леща. В здравото око, например,  фокусното  разстояние на роговицата е 23.5 мм и именно на това разстояние от нея се намира ретината.  Тоест, в здравото око при нормално зрение,образът на предметите се формира точно върху ретината. 
Нарушенията в рефракцията са основната причина за лошото зрение. Рефрактивните очни нарушения се срещат много често, при около 30 процента от хората днес. Става дума за неясен образ на заобикалящите ни предмети. Има четири основни  вида нарушения на рефракцията:

-Късогледство /миопия /- в този случай образът се формира пред ретината. При хората с късогледство или е увеличена дължината на окото, или роговицата има по-голяма пречупваща сила и фокусното разстояние е по-малко, или и двете.

-Далекогледство – хиперметропия – в този случай или образът се формира зад ретината, или роговицата е с по-слаба пречупваща способност.

–Астигматизм – при атигматизма се нарушава сферичността на роговицата, тоест в различните меридиани пречупващата й сила е различна и образът получен от преминалите светлинни лъчи през нея е изкривен.

-Пресбиопия /старческо далекогледство/ – през четвъртото десетилетие на живота настъпват склеротични промени в стъкловидното тяло, ядрото му се уплътнява,  нарушава се способността на окото да акомодира.

Всички описани дотук нарушения изискват уточняване и лечение.

Лазерната хирургия днес е в разцвета си.  Опитите да се реши проблема с нарушеното зрение чрез микрохирургия датират от средата на миналия век. С внедряването на ексимерния лазер се извърши технологичен пробив в оперативната корекция на зрението.  Неговият лъч изключително точно и щадящо въздейства на роговицата и така променя профила й, че на практика стана възможно да се коригират  всички видове и степени на рефракцията.

Може да се каже, че ексимерните лазери извършват „изпарение” на роговичните слоеве: ако това се случва в централната зона, роговицата става по-плоска и се коригира късогледството. И обратно – периферната зона на роговицата при такова изпарение става по-извита и така се коригира далекогледството. Дозираното въздействие на лазера в различните меридиани на роговицата коригира астигматизма.

Предимствата на лазерната корекция са:

-Радикално се решава проблема с нарушеното зрение, тоест след операцията човек  вижда като  човек с нормално зрение.
-Очилата стават излишни.
-Контактните лещи също.

Лазерна корекция на зрението не се прави преди навършването на 18 години, по време на бременност и през  периода на кърменето.

Противопоказанията за лазерна корекция са:

АБСОЛЮТНИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:

Общи:
-автоимунни заболявания
-имунодефицитни състояния
-някои системни заболявания

От страна на очите:
-единствено око
-дебелина на роговицата не по-малка от 450(440) мкм;
-глаукома
-кератоконус
-прогресираща миопия
-катаракта
-операция по повод отлепване на ретината
-Herpes simplex и herpes zoster.

ОТНОСИТЕЛНИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
Общи: диабет, кардиостимулатор,бременност и кърмене, ендогенни психози.
От страна на очите: Остри и хронични възпалителни заболявания на очите, промени в очното дъно, промени в ретината, които изискват профилактична лазерна коагулация.
———————————————————————-

Адаптация на окото към светлината се дължи на  зеницата. При силна светлина тя се свива максимално, за да ограничи количеството светлина, влизаща в окото. По този начин се предпазва ретината от повреждане. 
Но най-често за адаптация на очите говорим през нощта. Целта е зеницата да се отвори максимално за да влезе в окото максимално количество светлина. Затова, преди нощни  наблюдения, е необходимо очите да се адаптират към тъмнината. В противен случай, колкото и да е добър телескопът, голяма част от наблюдаваните обекти няма да бъдат видяни. За да улесните адаптацията трябва да се  избягва гледането към ярки светлини. Такива светлини “ослепяват” за известно време зрителните клетки, а в окото се запазват остатъчни образи на яркия обект. Когато погленем към светеща крушка и след това  затворим очи все още виждаме жичката на крушката.

Красотата трябва да се пази – така можем да започнем, когато говорим за ретината. Защото тя наистина е красива. Е, не с просто око, но, както се казва, красотата идва отвътре.

Най-напред да уточним:

Ретина се нарича финната покривка върху  задната част на окото. Тя е съставена от клетки, които „улавят” лъчите, проникнали в окото. От нея тръгва зрителния нерв, който изпраща тези светлинни импулси към мозъка.

Макулата е една специална част от ретината, на която дължим централното си зрение. Тя е специалистът по детайлите – благодарение на нея четем, гледаме телевизия и разпознаваме лица.

Стъкловидното  тяло е прозрачна, подобна на гел субстанция, която изпълва централната част на окото, заема две трети от обема му и му придава форма преди раждането.

Ето и някои от проблемите, свързани с ретината и стъкловидното тяло:

Flashes and Floaters (Posterior Vitreous Detachment)

или
Мушички и Мълнии

От това понякога се оплакват пациентите при посещението си при офталмолог. Това явление наблюдават при движение на очите в една или друга посока. Причината е в стъкловидното тяло. В т.н. posterior vitreous detachment (PVD)
Стъкловидното тяло е прозрачно  и запълва пространството между лещата и ретината. Течната му част включва хиалуронова киселина, белтъци, аскорбинова киселина, соли, обхванати в  мрежа от тънки фибри. Деструкцията на стъкловидното тяло представлява промяна на мрежестата му структура – отделни влакна се уплътняват и губят прозрачността си. Помътняването е «наблюдавано» от пациентите на фона на ярка, чиста повърхност, например ясно небе или бяла стена. При слабо осветление то не се «забелязва».
Късогледството може да е причина за подобна деструкция на стъкловидното тяло, както и  очните възрастови  промени между 40 и 60 годишна възраст, физическо или емоционално изтощение, очни заболявания.

Мушиците или плаващите мътнинки са причинени от  миниатюрни частици витреогел/от стъкловидното тяло/ или клетки, които хвърлят сянка върху ретината. Мълниите, които пациентите наблюдават, са предизвикани, образно казано, от стълкновението между стъкловидното тяло и ретината. Понякога мушичките и мълниите са признак за нещо още по-сериозно от  PVD, като например разкъсване на ретината, отлепване на ретината, инфекции, възпаление, кръвоизливи и травми. Мълниите, които пациентът вижда при движение на очите,  наподобяват светкавиците при гръмотевична буря! Ретината няма възприятие за болка, затова всяко механично въздействие върху нея се изпраща към мозъка и се тълкува като светлинен сигнал, вкл. и т.нар. “звезди посред бял ден” при пряк удар в лицето.

Освен плуващи черни петънца, паяжини или проблясващите светлини, симптоми, които предупреждават за сериозен проблем са:
Мушички и мълнии съчетани с внезапно влошаване  на зрението.
Пелена или завеса, която „покрива” частично и напълно зрението.
Внезапно увеличение броя на „мушичките”.

ОТЛЕПВАНЕ НА РЕТИНАТА

При млади хора ретината е долепена до гела, с който е изпълнено стъкловидното тяло. Когато броят на годините нарастне, гелът изтънява и се отделя от ретината. Както уточнихме по-горе, това състояние се нарича posterior vitreous detachment (PVD), но е сравнително безобидно. Понякога обаче тракцията, причинена от това отлепване може да предизвика разкъсване на ретината,  което пък  води до отлепване на ретината. Травмата също е причина за отлепване на ретината. Ако се открие навреме, може да се коригира с ендолазер или с криотерапия – процедура при която се използва  азотен окис  за да се замрази ретината и да се постави на мястото и.

Отлепената ретина е сериозен проблем, който изисква незабавна намеса на опитен хирург. Всяко забавяне може да увреди  фатално зрението.

Различаваме  три вида отлепване на ретината:

Най-честият вид се наблюдава когато има  нарушаване на сензорния слой на ретината и течността, която прониква през него разделя сензорния от пигментния слой. Късогледите хора са предразположени към този вид отлепване защото очите им са удължени,  което прави ретината по-тънка и чуплива. Пациенти претърпели операция на очите или пък очна травма също са в рисковата група за този вид отлепване.

Втората по честота причина се наблюдава когато  сраствания на стъкловидното тяло, например, придръпват ретината и я  разхлабват. Най-често този вид отлепване се наблюдава при болните от диабет.

Третият тип отлепване е свързано с натрупване на течност под слоевете на ретината, отделяйки я по този начин от задната очна стена. Обикновено  е свързано с друго заболяване на окото, което предизвиква оток или кървене.

Вече споменахме симптомите, които предполагат отлепване на ретината: плуващи светлинки, завеса пред очите, душ от  точки, паяжинки и мушички, внезапно намаление на зрението.

Единствено витреоретиналният хирург може да определи какво лечение е най-подходящо при отлепена ретина в зависимост от вида, тежестта и мястото на отлепването й.

Отлепването на ретината е едно от най-сериозните очни заболявания. Ефективността на неговото лечение значително нарасна през последните 10 години най-вече заради усъвършенстване техниката на най-често прилаганата операция в тези случаи – витректомията. За да има успех витректомията, трябва да са изпълнени три действия: мобилизиране на ретината, адаптирането й към подлежащите слоеве и фиксирането й.

Диабет и ретина

Хората с диабет са предразположени към очни заболявания, включително към катаракта и глаукома. Но ефектът на диабета върху ретината е особено  сериозен. Промените в нея започват при давност на това заболяване от  10-15 години. Този ефект на диабета върху ретината и стъкловидното тяло се нарича диабетна ретинопатия.

С времето диабетът започва да атакува кръвоносната система на ретината. В началната фаза  артериите й изтъняват и стават чупливи и пропускливи. Появяват се малки точковидни кръвоизливчета. Тези пропускливи съдове често водят до оток в ретината, което намалява зрението. Следващият етап е известен като пролиферативна диабетна ретинопатия.  Развиващите се съдови промени водят до нарушено хранене с кислород на някои зони от ретината. Разрастват се нови, чупливи съдове за да се компенсира нуждата от кислород. Този процес  се нарича неоваскуларизация. Деликатните нови съдове кървят лесно и могат да предизвикат кръвоизливи в ретината и стъкловидното тяло. С  прогресирането на диабета се разрастват нови съдове и настъпилите промени водят до отлепване на ретината или до глаукома.

Най-честите оплаквания са от замъглено зрение /обикновено свързано с нивото на кръвна захар в кръвта/, Floaters and flashes/мушички и мълнии/  или внезапна загуба на зрението.

Ако сте диабетик и имате смущения в зрението, потърсете лекарска помощ веднага.

Витректомия е  най-често използвания оперативен метод при болни от диабет с кръвоизлив в стъкловидното тяло/подобната на гел субстанция, която изпълва централната част на окото/. Операцията, в най-общи линии, се състои в евакуиране на кръвта и стъкловидното тяло и заместването му с газ, разтвор или силикон.

За болните от диабет е важно:
-нивото на кръвната  захар
-диетата
-физическата активност
-редовните прегледи от офталмолог

…………………………………………………………………………….

  На някои снимки сме с червени очи, защото светлината на светкавицата се отразява в дъното на очите т.е. в ретината, а тя е розова на цвят.
Ретината е мрежеста тъкан, която се състои от около 130 милиона пръчици и около 7 милиона колбички. Пръчиците и колбичките са нервни клетки. Най-много колбички има в средата на жълтото петно или макулата /централната ямичка на окото, разположена срещу зеницата/. Това е мястото на най-доброто директно виждане. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни към цветовете. С пръчиците гледаме през нощта, с колбичките – през деня. Затова нощем по-трудно определяме цветовете на предметите /всички котки са сиви през нощта/. Това е и причината гледайки през телескопа отдалечени обекти, да не ги виждаме  цветни и красиви, каквито са в списанията – тяхната светлина не е достатъчно силна за цветочувствителните колбички, а пръчиците така и не усещат цветовете.
На пръчиците се дължи и  т.н. периферно зрение – поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са “заслепени”, а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти.

“Д-р Веселин Даскалов” – www.vdaskalov.com
Адрес: град София, ул.Враня 111
Тел.: 02 447 20 40, 02 447 20 50, 02 447 20 60
Моб. тел.:
E-mail: ves.daskalov61@ gmail.com